Заповядайте в туристически к-с Божилово, с. Заселе - в близост до гр. Своге, Вазовата пътека и водопад Скакля. Разположен на повече от 20 декара, сред тучни ливади и вековна букова гора, в най-високата и живописна част на село Заселе, к. Божилово предлага

Този уникален и първи за района фамилен туристически обект е съсобственост на семействата на двама от пра-внуците на дядо Божил: братята Любомир (Любо) и Виктор Божилови.

Ние сме наследници на една от основните фамилии заселили и възстановили село Заселе преди повече от четири века – родата на Църнярите; същата, от която, според историческите сведения, е и Дядо Йоцо (Йордан Църнярски), прототип за едноиментата творба на Иван Вазов.

Идеята за създаването на комплекса се роди един августовски ден на 2004 г., когато след като бе посетил множество туристически дестинации из България, Виктор стъпи отново на тая божествена фамилна земя, извисена сякаш над облаците, и каза “Тук ще бъде! Тук е идеалното място да се направи туристическо селище.” Идеята бе горещо подкрепена от цялата фамилия. Така първата къща от комплекса бе построена точно на мястото, където дядо Божил преди повече от четвърт век бе отредил място и заръчал на Любо, неговия първороден пра-внук по права линия, един ден да издигне къща. Тук, съвсем наблизо, е и старата къща, където са се родили нашия дядо Любен и баща ни Давид.

В бъдеще, комплексът ще включва четири къщи, отделна механа, музей и работилници за народни занаяти. Името на първата къща е “Давидовата”, кръстена на най-големия син на Любо и първи пра-пра-внук по права линия на дядо Божил – Дейвид (понастоящем живеещ в Америка). Втората къща (предвидена да бъде построена през 2007) ще носи името на дъщерята на Виктор – Калина.

Искрено се надяваме, че с тази наша инициатива, ще допринесем за възраждането на района, туризма, и традициите, както и за запазването и развитието на историческото и природно наследство на това изключително живописно кътче на България!
Искърският пролом е мястото, където река Искър преминава през Стара планина. Дължината му е около 65 км и е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като представлява напречен разрез на планинската верига. Учените смятат, че река Искър е съществувала преди да се появи Стара планина и след като веригата е започнала да се издига, бавно си е прорязала пътя през планината.

На високите склонове югозападно от реката е полегнало огромното Понорско плато, със средна надморска височина около 1200 м. Над него се издигат 13 върха, най-висок, сред които е Сърбеница - 1479 м. Понор планина и южните склонове на Берковска планина затварят границата на Понорския карстов район. На територията му се намират геоложки структури представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовик и Юра. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други. Среднотриаските варовици и доломити в дълбочина и малмски окарстени варовици на повърхността, образуват двете нива на Искрецкия карстов басейн заемащ южната част на Понор. Басейнът се подхранва от инфилтрация на валежни (до 62%), на губещи се реки и подземен трансфер на води от западната водосборна област, поради несъвпадение на повърхностния с подземния вододел. Дренирането на карстовите води е комплекс от карстови извори с дебит от 2-10 l/s до над 500 l/s – “Бучилото” при с. Меча поляна, “Тополата” при с. Добровница, “Варо” при с. Заселе, “Пещерата” и “Скакля” – при селата Церово и Бов, както и Искрецките извори под с. Искрец, чийто максимален дебит по данни от НИМХ достига до 35 900 l/s (това е най-големия максимален дебит на извор, измерен в България).